вторник, 14 април 2015 г.

Един Разказ

 Това е което ми се иска да споделя; всеки решава, как да изопачи нещата.
Фактите са си факти, мислите са лично мои, критиката е нужна, но не и слепи обвинения...
Няма виновни. 
...
Едно куче ни чакаше на разклона и ни последва до горе...
Вечерта пристигнахме в хижата, тогава деветима, мокри от постоянно изсипващия се сняг и топлото време в ниското. Аз лично за първи път посещавах тази местност и бях резервиран и още от вечерта се интересувах къде се кара, какво е и как....

 На следващата сутрин същата група се качихме в долната гористата част на склона на Погледец и се пуснахме. Беше не много стръмна гора, и най-малкия завой те караше да се окопаеш на място. Някои бяхме леко разочаровани, но напълно омагьосани от зимната картинка. Качихме се по същата пътека към хижата от вчера вечерта, която просто не съществуваше, напълно зарита през нощта....
Постоянно се коментираше обилния снеговалеж...даже и майтапи имаше((:..
"Снежен ад".....
Пак бяхме мокри, коланите не лепяха и всички се върнахме в хижата да се изсушим, да хапнем и да починем. Още приятели пристигнаха... беше весело, всеки се занимаваше с нещо.. готвене, четене, ядене и обсъждахме какво да правим...
Хората които бяха на хижата("шефа" не беше горе) бяха гостоприемни и не изказваха никакво отношение към снега и нашето каране. Бяха доволни, че хижата им се напълва въпреки снеговалежа....(просто факт...)
Понеже станахме доста и имаше различни идеи, решихме да се разделим на 3 групи.
Казахме си "Така ще е по-добре."
Лично аз знаех къде карат другите две групи, но само бегло тъй като района не ми беше много познат. Груби представи и никаква реална преценка за потенциална нужда от намирането им при евентуален инцидент... ПЛФ и РВЗ предложиха линия, която се виждаше от хижата- стръмна гора в горната част на склона на Погледец. Беше 15 часа и аз се навих тъй като беше близко и щяхме да сме малка група. Като тръгнахме разбрах, че ВКП и СТА също са се присъединили към нас. Бях много скептичен, защото видях възможностите и на двамата, а гората, отдалече изглеждаше доста по стръмна от сутрешното каране. Но нищо не казах... сигурно ще ги обидя.... ама тея са много весели.... аз защо съм сериозен....
надявах се да се откажат... но пак нищо никой не каза... 
Бавно се пробиваше пъртината и постоянно се лафеше. Изнервих се и се ядосах, чудех се какво да правя.. Взех да бия пъртина, засилих темпото, навлязохме в стръмната гора и серпентините станаха стръмни и технични. СТА беше отзад и след като видя че има изтичания и аз отцепих едно парче каза че ще се връщат заедно с ВКП.
Аз си отдъхнах. СТА повдигна въпроса че е опасно, а някой каза, че сме в гора и било ОК...
"Всеки си преценява възможностите. Може да не случи, но може и да се случи" 
Продължавайки на горе тримата продължихме дебата за риска. Навих ги да спазваме дистанция между нас си. Беше тясно и стръмно с редки дървета и скален праг от ляво, пак аз бях от зад и пак бавно нагоре и пак си говорим. Този път разговора беше сериозен. И двамата не бяха ходили на курс по лавинна безопасност, но бяха карали повече от мен последните години. По едно време взех да се оправдавам пред тях за притесненията ми, че просто гледам да ги осъзнавам. Всички имахме нужната екипировка, но това не е гаранция.
"Еми братле каквото трябва да се случи, просто трябва да се случи.".....
"Еми братле не съм съгласен......."
"Абе аз имам представа как се ползва пипс, смисъл ще се оправя ако има нужда"
Излязохме в по гъста гора, но си оставаше все така стръмно. Серпентините се удължиха малко, но следата почна да изтича под втория и третия.
"Брат, олеква а?..."
"Олеква бе..."
Почна да се вижда края на гората и началото на склона, който не се виждаше колко още продължава нагоре....чак след седмица видях колко под билото сме се намирали. 
"Аре до последното дърво и от там...."
"Не, не никъв шанс. Ей на тва тука спираме."
Те се оправяха, а аз почнах да копая профил в снега с лопатата на ПЛФ, защото си бях взел пластмасовата "шейна"- пълна простотия. ПЛФ си обменяше от време на време реплики по радиостанцията с ЛКВ, който караше с другата група на друг склон.
Откопах към 2 метра и те се включиха за да извозим снега от дупката. Не снимахме...имаше разни ненужни коментари..
С пръст успях да откроя различните слоеве. Под около 80см пресен сняг имаше много тънка (3-5мм) кора, но беше добре споена от долу, над метър плътен сняг с още няколко тънки кори по между им. При теста с ударите от ръка новия сняг просто изтичаше... нищо не се срути.
"Значи е добре...
Абе не, просто и утре трябва да направим за да видим разликите..
Ако падне, ще падне цялата планина...."
Хапнахме, дооправихме се, казахме на ЛКВ, че се пускаме.
"Аре пускаме се, изчакваме се и да паукаме като спрем.
Абе няма нужда да паукаме... ъ.."
След като РВЗ се скрива и ПЛФ тръгва и той се скрива и аз тръгвам и така до долу само се разминавахме, но нито един път не се събрахме...оооу яко алабала сик
Направихме грешки, които не обсъдихме и бяха предпоставка за следващия ден, с повече хора... на друг склон... 
Вечерта всички сме в хижата, и не си говорим много кой как се е спуснал, какво е било, и какво ще бъде утре... май на никой не му се "фука". Общи приказки...
Пристигат и още приятели и хора пеша... мокри деца с найлонови гети ... продължава да вали..
Вече сме 17 манячета, а отделно доста хора са в столовата, почва да е шумно, никой не се чува и аз отивам на спокойствие в сушилната...
Легнах си рано, нещо ме болеше...продължавах нещо да си мисля...трябваше да го запиша ама бях много уморен... исках да стана рано и да скоча от покрива на хижата, искахме да караме пак на стръмната гора, но и не ми се караше толкова много..
хич не спах всъщност... станах късно...
На сутринта закусих и бавно се оправих, не знаех какво ми се прави. Някои вече бяха отпрашили нанякъде. Аз въобще не знаех на къде, нямах радиостанция, и не знаех кой точно има... Трудно се надъхах но скочих от покрива, а основната група беше на пътеката, готова да тръгва "там където вчера са карали".
"Айде лепи коланите и с нас..
Абе ще изчакам ПЛФ и РВЗ и сигурно с тях."
Те вече бяха готови, а на мен не ми се бързаше, едно чайче и айде пак да скоча от покрива докато са там.
"Еми аре момчета приятно... а къде ще карате?
Еми с другите ще се качим, но ще идем някъде другаде...."
Туристите си тръгнаха на долу и хижата остана празна.
Пак хапнах. Даже не знаех, че има радиостанция в хижата... по някое време излязох отвън и чух весели викове на отсрещния склон. Не можах да видя никой. Кефат се маняците в гората...
отидох да поспа..
По едно време чух, че някой се е прибрал в хижата и отидох да ги видя..
Още от коридора усетих паниката... някой беше чул нещо... лавина... кой е там...кой е тук...
давайте стартираме веднага. Няколко души остават с радиостанция да следят хода на акцията.
Оправяме се и седем човека тръгваме към мястото... 
Стигаме на поляна която е зарита, дървета са пометени, три улея са паднали, къде са те?
Ей там са - отиваме при тях...никой не знае какво става....
Пресичаме основата на лавината(до колкото разбрах само 1 от нас е бил включил пипса на търсене) и отиваме към неколцината хора, които копаят под съединението на двата по-малки улеи. Един седи отстрани между буците, но казва че е добре. Всеки пита всевъзможни въпроси, но никой няма време да отговори.. трябва да сме бързи.. В голямата суматоха имаше доста хора, които правиха различни неща и трябваше да се спре за момент и да се прецени от какво има нужда. Неразбирателството е пълно, но бързо започваме да действаме сработено.
 Всички си включват пипсовете на търсене. Няма сигнали, липсват двама а не се знае нагоре или надолу. Другите вече са се организирали и сондират в линия. Аз тръгвам нагоре с пипса да търся сигнал... има стъпки идващи и от двата улея... но след малко просто гледайки обстановката инстинктивно решавам, че е по-вероятно да са надолу. Почвам да тичам на зиг-заг надолу и пак почвам да се съмнявам, но виждам кучето как души нещо надолу и му се доверявам. Вече съм в основата и хич не ми се вярва, че може да са там, но сигнала излиза и веднага почвам да викам да идват. Правя по точни измервания на хикс и хващам 3.8м. като най-късо разстояние. ЦНЕ вече е при мен и сондираме и след 5 опита и двамата попадаме. Копаенето е тегаво; не е склон а равно, снега е бетон. Дупката трябва постоянно да се уголемява и чисти, а всички бихме искали да копаем право надолу. Трябва да можеш да контролираш емоциите си. Сигурно бяхме 5-ма, като от време на време си пречехме, но бързо се разбирахме, как да си променяме позициите спрямо увеличаването на дупката. Приятелят ни беше сгънат и трудно, след още копаене можахме да достигнем до главата му......около 2.5м.
Поради движението при копаенето на доста хора пипсовете ни постоянно се превключваха обратно в излъчване и смущавахме другите, които търсеха. По едно време просто си откачих пипса и го хвърлих отстрани........ 
Докато ние копаехме другите намериха последния затрупан. Оказа се, че съм го подминал, може би заради дълбочината му или скоростта, с която съм тичал надолу. Той беше 20/30м по-нагоре, най-дълбоко.....около 3.5м
4-ма човека оказвахме сърдечен масаж и изкуствено дишане в продължение на 10-20мин??? но ни беше ясно... другите вече копаеха...
Присъединихме се към тях. Дупката беше много дълбока и неудобна. Тук по-често сменяхме първия човек. И на тримата каските им бяха изхлузени от главите...
Пак оказахме първа помощ.....
Нямам никаква представа от времето.... Нямаше човек, който специално да гледа за вторична лавина. Имаше хора без пипсове, както и аз, след като си го махнах...

Когато отидеш в планината с приятели, трябва винаги да знаеш къде са и какви са им плановете... 
Накратко грешките през мойте очи:
Групови:
  • Още от начало знаехме, че ще сме много хора и не направихме анализ на нивото на всеки.
  • Нямаше нито лидери, нито групи, само близки и не толкова близки приятели.
  • Радиостанциите бяха у неколцина, като поради горните фактори не бяха оползотворени.
  • Имаше хора без знания за местността и различните маршрути..
  • Премълчаваха се съмнения и притеснения.
  • Не се обръщаше достатъчно внимание на реални и възможни рискове.

При вече създалата се ситуация поради тези проблеми възникват и чисто технически:

  • Липса на моментна информация кой къде е бил.
  • Изгубено време в лавината, без да се търсят сигналите.
  • Липса на страничен наблюдател с пипс.
  • Изключени пипсове в полето на лавината.
  • Проблеми при копаенето- много хора, дълбока дупка.
  • Липса на тактика при оформянето на дупката.

Каквито и определения да бъдат измислени - фриирайдери, скиори, алпинисти, екстремисти, камикадзета, мечтатели, ние всички сме просто хора и сме част от едно "общество". Общество, което е пълно със същите неразбирателства и грешки, както и "масовата психоза" по новините, фейсбук или на улицата.
Няма невинни.

 Хората които отиват в планината искат да променят тези факти... града и планината винаги са били противоположности, но в крайна сметка и двете са част от нас, не можем да отречем нито едното...

Хубаво е да почитаме мъртвите. По-добре е да уважаваме живите. Хубаво е да използваме думи. По-добре е да предприемаме действия. И наистина, няма време за губене.

Тони


петък, 27 март 2015 г.

Джендавица

ден втори
Оправяме багажа в базата на училището за планински водачи, казваме чао на Мутафа и старт. На бързо през София за по душ и палатка...
На следващата вечер с Тео сме на Скакавица и разпъваме катуна..
Плановете се сменят.. камерата на Исо спира да работи... така му било писано

След едни ден на висулките, се чувстваме добре загрели за нещо по-така..




бях пробвал "Капака на ковчега" с Варошкин в началото на сезона, но тогава течеше бая...
Тео изводи тънкия лед на първо въже и аз тръгнах по второто..
Ледени гъби уауу.. само за закачалки ставаха.
Предвидливо си бях взел малки френдчета, защото се мяркаше бая скала.
Завесата пак не се беше формирала, но едната колона ми изглеждаше като възможно предизвикателство за възможностите ми. Малко ровене, две френдчета под колоната, катерене по скалата от дясно, след което последва прехвърляне към леда в лек надвес и после излизане на праг с възможност за поставяне на добра цев.
При подобни условия бих добавил към нужния инвентар- 2-3 от малките френдове + комплект клеми.

друг интересен маршрут в долината на Скакавица

Рали на Мальовица


Боулдър НСА


ии Февруари се изниза..