Бутонченца

събота, 28 декември 2013 г.

Chi? Che? Kvo? Chironico!!!!

Един месец само катерене.
Леле, ама как ще си вземе отпуска? Ще трябва да са два май... най-добре!
Екипажът се състои от главен капитан- Фазата с неговото куче Див, главен готвач- Марто и помощник космонавт- Тони. Стилът е ясен- спане в гората, пълни касетки с буркани, музикални инструменти, моливи и технологии...  Но това са само планове... Клубът по Катерене на НСА ги превръща в реалност-белият ван ще бъде техния кораб майка... Минимум финанси, максимум приключение! А тук имат и подкрепата на фирма ПИК3000, която вкарва нужната доза решителност.
Милкана изгледа учудено Тони, но това е положението-"Фазата каза", че ще трябват 8 пакета магнезий. Осем да...



  Киронико (Chironico) е бившa община, намираща се в Швейцарския кантон Тичино. Селото се намира на тераса, която е създадена при праисторическо свлачище от отсрещната страна на долината.... Гигантско свлачище от големи камъни.
  Беше късно вечерта, когато белият ван паркира на явно разширение в гората. Див се изстреля на дългоочаквана разходка, а Тони, Марто и Фазата се огледаха в нощта. И те чакаха отдавна този момент.


Лека почивка (почивките са много важно нещо:) и стартТ!! Те са в новата реалност.
Тя не признава закони.
Тя променя хората.
Нарича се "боулдър катерене". Има ритъм, и всеки си избира как да танцува.





Спортната наука е открила, че движението те кара да се чувстваш по- жив...
Малко е студено..



Дарете камъните с живот!



Беше едва края на началото, когато мазилото Антихидрал взе поредните си жертви. Студеното време и ледената вода оказаха разцепващ ефект върху изсъхналите пръсти... Мантри и молитви изпълниха пространството.


След няколко седмици на местните гарги им стана ясно, че маниаците от белия ван са по-различни от останалите посетители в гората. Имаха ужасно много складирана храна под един камък (минувачите не смееха да я докоснат). Къпеха себе си и малки чинийки, и използваха още куп странни работи, но не оставяха и следа след себе си. Беше много впечатляващо и факта, че не ходеха до тоалетна, безразборно из гората, ами си имаха няколко обособени места...


Мръсотията също се обърка. Рядко се развихряше в такъв мащаб, а в същото време се чувстваше леко пренебрегната. Но това не и попречи да бъде истински щастлива около тези момчета. Мда..нямаше момичета...


Музиката, книгите... катеренето и природата оформят ежедневието на хората, а то от своя страна- отношенията между тях. От време на време всеки отива на приключение, сам на някъде. 
Разни герои..



Реката Тичинето минава през Киронико (това включва няколко водохващания, напълно слели се с бруталното каньонче) и се влива в голямата си сестра Тичино. Тя беше забелязала честото посещение на героите. В началото бяха тримата, но в течение на времето заприиждаха в различни формации. По двама.. още някакви.. един..

Течна симбиоза

Преди няколко дни Тони, подхлъзвайки се на лед, беше паднал в реката. Сега Марто я пресече внимателно, с двата креша и раница. Беше тръгнал на соло мисия; вече няколко дни "водеше битка". Движенията ставаха (почти) безпроблемно от известно време, но е съвсем друго да да се навържат...
Времето е разтегливо понятие:

Нищо.
Всичко е перфектно. Сега е момента. Изненада.
Онова движение е супер дълго. Петата от там- тук.
........
Ей ся ше му **34**** ***8 **12
Що па да съм сдухан бе?!? Ти нормален ли си?
Айдеее

Conquistadors
 


Пресече я на обратно, беше различен след като свърши. Реката му говори нещо, но той не може да я чуе, нито тя да спре за да му обясни. Май не обичаше битки. Беше гласувала за Симбиозата. Камъните и водата се сливаха в динамичен танц, а някъде по надолу се чуваше влак.


Две от гарГите обичаха да се реят около моста на магистралата, особено в слънчевите сутрини, когато трафикът все още не е много натоварен.Сянката започна да поглъща дефилето и те забелязаха, че белият ван вече се е установил до реката... Кафеникавото куче липсваше.


Цветята се бяха свили в тежката сянка на гората. Подминаха ги, по пътя към магистралата,а от там нагоре по тясна, виеща се пътечка стигнаха до камъка.
Започна да ги обзема заблудата и лудостта на величието... 

Delusion of Grandeur
 Chris on Insanity of Grandeur


Крис Уеб Парсънс е от Австралия, но отдавна не се е връщал там. Има силен стил и много моменти зад себе си. Да си постоянно раздаващ се насам-натам не е лесно. И Фазата го знае. 
Неуспехите са често срещани.. всъщност те не съществуват. "Провал" е дума описваща опит за оправдание. И то е много лично. Много думи и ще полудееш. По-добре е като споделиш:

Внимавай в картинката чуйек! 
Ооу как се раздаде... 
Джъст ъпс ънд даунс мен..

Май Тони беше в такова настроение този (почти всеки) ден. Хоп насам, хоп натам. Не издържаше на едно място, а в същото време искаше да остане там завинаги... не можеше...

Остър фокус и гъста мъгла се сливат в едно. Що е то?
Защо трябва да си ги мисля тия работи? Искам просто да катеря.. или не. Все едно..
Нужно е доста търпение за да разбереш някои работи, по точния начин.

Alphane Moon
Случваше се сърните да ги видят, как се спускат през стръмната горичка, понякога светеха, а друг път не. Отиваха да прекарат вечерта в буса.. и около него. Има много възможности как да си запълниш часовете но, когато правиш нещо имаш чувството, че то е единственото на света.


Днес Марто разправя нова история... и то с нови герои. Сиик дууд! А хеликоптер можеш ли?
                                               Някой пръдна... Всичко е безценно ей!
Друг май пък е зациклил. Или пък не е... 
Долни маниаци!!!


Много благодарности на всички приятели около нас, без които подобни неща нямат смисъл.
Повече катерене ще има във филма "Ъндър дъ бридж" скоро..

тнд



понеделник, 30 септември 2013 г.

из мъглите

Оп на там, оп насам, малко със закъснение пак...  така става.. загубена работа
От време на време се губя май май, ама като излеза съм кристално чист...
знай, знай


Страст на Кристали- да намериш съня си
и пак обратно към едно диво кътче от Рила
така шоколада е друггг


след малко пак....




още има... има ли, ама за кой?? няма други работи, но се работи
само да се не превърнем в роботи
някой пак боботи

вторник, 27 август 2013 г.

Дяволски Добро

Дяволчето е във всеки. Той не е зъл. Това e нещо, което те кара да правиш всички луди работи, спонтанни и брутални; непослушен е, но и мъдър. За мен това е чисто желание да следваш себе си; да правиш нещата, които правиш и да живееш както си. Понякога е малко сложно, ама каквко да се прави; всички ставаме по- добри.


Когато чух тези наименования за пръв, път нещо ме погаделичка.. сигурно дяволчето в мен.. исках да отида там.. Звучи като доста мистично място. Мина доста време и аз катерех болдъри в подножието им; всеки ден се събуждахме и ги гледахме, там високо.. потънали в дълбоката сянка, тъмни и разноцветни, набити на гъсто като зъби готови да разкъсват. Облаците обичат да ги обгръщат, те са толкова недостъпни... и толкова привличащи..

тези борчета са вече на трески

 Белия улей, Дяволски Игли.... Крайната Дяволкса Игла

Почти 3 часа е вече, когато пристигам в основата. Пешо седи в голямата ниша и чака супер изнервен...явно от доста време. Виждам че вече е забил 1 клин... Ще катерим една линия, за която и двамата сме си мечтали от както.... се катерим. Когато я видях за първи път миналта година изтръпнах.. бях сам в улея, и я гледах.. доста време мина..



Дамян в тавана


Така след като изкатерихме Винкела чисто и някои други класики из улея се насочихме към нея, имаше доста неястнотии кое как, що но не го мислихме много и нещата почнаха да стават. Голямо благодаря на Милкана и Петко (Пик3000) за предоставената екипировка в точния момент и място :) На всички возили ме на там и от там, случайно и неслучайно.... и още какво ли не...


Накратко описано:
Първия ден след малко чакане в улея, Пешо изкатери изкуствено първото въже състоящо се от система от цепки в дяволски надвес. Катеренето беше доста продължително, но доста интереснтно, с едно голямо падане поради изваден клин (а те са само 2; всичко останало са перфектни джаджи) и накрая биене на болт за площадка. След като слезе и си взе кратка почивка тръгнах на горна усигоровка ,за да разкатеря и изчистя линията: ....супер красиво и разнообразно катерене. Свършихме към 11 часа.. уморени лягаме да спим в каменните си легла ...а първото въже лелеле

Втория ден реших да стрелям аз; от площадката тръгваше голяма люспа... понеже не ме бива в изкуственото тръгнах чисто, пъхах джаджите и виках от кеф. Не бях катерил така и усещането беше.. и още е ..... Нагоре виснах няколко пъти след като издух баниците докрай и стигнах до неусигорен пасаж; сложих два криви френда и клема; и тамън теглех чука и ръкохватката и клемата и френда ми фръкнаха в лицето. Другото приятелче остана на някакфа магия и бих и аз един болт, фиксирахме статика на Явката и по гъз надоле в улея.
След седмица пак:

Този път и Светлето дойде да приключенства; благодарение на нея са и страшните снимки.
Първия ден Пешо тръгна късно следобят, като се изжумари до болта и от там с бая зор мина пасажа, който ме бе върнал, но стигна друг, който не можеше да се мине изкуствено. Така почнахме да се  менкаме за да намалим болтовете до колкото можем а и двамата да водим :))))

гранде организацион

 На следващия ден достигнахме до болдър решение и залепихме телената четка на една щека; така можех да изкатеря неусигорения пасаж до място където сложих лента около малка чучка(добре изчеткана) и от там друг болт. От него обаче пак ми се стори, че не може изкуствено (поне с технологиите с които разполагахме) и реших да пробвам пак да го мина чисто. След малко четкане пробвах; паднах няколко пъти, докато измисля точния вариянт; още 2 метра нагоре пфу и втората площадка е факт. За два дена- половин въже..големи тактики алибали.. тууй то.

Петър Самков в морето от гранит

 Отидохме с надежди да излезем до горе,  но това остава за по-нататък. Статика виси, потока пресъхва ,а Пешо отиде на трип в Алпите, и сега е мой ред да чакам.  Но ми харесва.. понякога трябва да си търпелив, а и наистина през това време разбираш някои неща по-добре и така измислям други, още по-яки. Все пак се връщам там и наоколо от време на време...доста приказки умешани безкрай ;)

Долу в гората също има яко екшън. Митака се бореше с Централния маршрут на Кемп4, а наскоро го мина. Не е нужно да казвам на колко години е, и колко труден е маршрута, защото всеки може да отиде да го пробва, а Митака впечатлява с концентрацията и търпеливостта си. Евала

Обратно на горе:
С Минчо имахме доста спонтанен, приключенски и просто силен ден. Бързи промяни в плановете и времето... първо към Червена..после към Долна Дяволска.... по едно време си киснехме задниците в едни басейнчета и се пекохме на слънце...след това облаци и аз катерех... онсайт по 5-ти Конгрес на БТС(егати името...) първи пасаж.. .май заваля.. .втори....джаджи...тежко изпомпване...ръждиви клинци..нови...оберии...ше катеря...не.. площадки летят..ааа. Първото преминаване е направено през 1977 от Христо Проданов и Малин Цонкин...красота..незнам колко е трудно, нито кой го е повтарял и накъде...защото си слязохме от първата площадка (и половина)...трябва да можеш да казваш не" 




Още е една приказка йе..

Нощна зомби сесия с Кирцата и Светлето на моста...доста.. Кирцата мина Офф седнал старт от втори опит; пуф паф



В ритъма....









четвъртък, 25 юли 2013 г.

Въпрос

Знаете, че ако разберем един въпрос правилно, то всички въпроси са отговорени. Но ние не знаем как да задаваме правилния въпрос. За да се зададе правилния въпрос се изисква голяма доза интелигентност и чувствителност. Ето един въпрос, фундаментален въпрос: животът мъчение ли е? Той е, както е; и човек е живял това мъчение векове след векове, от древни времена до ден днешен, в агония, в отчаяние, в скръб; и не намира изход. Затова той измисля богове, храмове, всичките ритуали, и всичкото това безсмислие, или бяга по различни начини.Това, което се опитваме да направим по време на всички тези дискусии и разговори тук, е да видим дали не може да направим радикална промяна на съзнанието, без да се примиряваме с нещата, нито да ги отричаме. Бунтът не дава отговори на нито едно нещо. Трябва да го разбереш, да влезеш в него, да го изследваш, да отдадеш сърцето и ума си, с всичко с което разполагаш, да намериш начин за различен живот. Това зависи от теб, а не от някой друг, защото в този процес няма учител, няма ученик; няма лидер; няма гуру, няма господар, нито сапасител. Ти самият си учителя и ученика; ти си владетеля; ти си гуруто; ти си лидера; ти си всичко. А да разбереш е да промениш това което е. 







вторник, 9 юли 2013 г.

DMTrmx

Хватките

Последните месеци работя върху моделирането на хватки.. на компютър... малко странно, особено като всичко трябва да е перфектно изчислено до милиметър..
но пак си има плюсове и минуси.. тежки технологии, стириопори.. алибали


халюцки


олеле представяне от HRT


понеделник, 1 юли 2013 г.

15 г. от българското изкачване по Безименната кула на Транго

На тази годишнина е посветена срещата на 4 юли (четвъртък) т. г. от 19.00 часа в Галерията на полския Институт в София (ул. “Веслец” 12, телефони: 02/ 981 09 07, 02/ 987 21 59, http://institutpolski.org/) с участници в това забележително изкачване.

През 1998 г. две български свръзки изкатериха знаменития Словенски тур (Slovenian Route, VI 5.11 A0, 900 м), прокаран през 1987 г. от Славко Цанкар (Slavko Cankar), Франчек Кнез (Franček Knez) и Боян Шрот (Bojan Šrot) по западната стена на Кулата (Trango Nameles Tower, 6239 м). В първата бяха София Фотева (1971-1999), Николай Петков и Милен Милчев (1971-2003), във втората – Михаил Михайлов, Сотир Стойчев и Димитър Колешев. Тогава София стана втората жена в света с изкачване на Транго Тауър – след французойката Катрин Дестивел (Catherine Monique Suzanne Destivelle) през 1990 г.

Ще бъдат показани снимки и кратък филмов материал за експедицията в Пакистан, в която участва и Димитър Паунов.