четвъртък, 25 юли 2013 г.

Въпрос

Знаете, че ако разберем един въпрос правилно, то всички въпроси са отговорени. Но ние не знаем как да задаваме правилния въпрос. За да се зададе правилния въпрос се изисква голяма доза интелигентност и чувствителност. Ето един въпрос, фундаментален въпрос: животът мъчение ли е? Той е, както е; и човек е живял това мъчение векове след векове, от древни времена до ден днешен, в агония, в отчаяние, в скръб; и не намира изход. Затова той измисля богове, храмове, всичките ритуали, и всичкото това безсмислие, или бяга по различни начини.Това, което се опитваме да направим по време на всички тези дискусии и разговори тук, е да видим дали не може да направим радикална промяна на съзнанието, без да се примиряваме с нещата, нито да ги отричаме. Бунтът не дава отговори на нито едно нещо. Трябва да го разбереш, да влезеш в него, да го изследваш, да отдадеш сърцето и ума си, с всичко с което разполагаш, да намериш начин за различен живот. Това зависи от теб, а не от някой друг, защото в този процес няма учител, няма ученик; няма лидер; няма гуру, няма господар, нито сапасител. Ти самият си учителя и ученика; ти си владетеля; ти си гуруто; ти си лидера; ти си всичко. А да разбереш е да промениш това което е. 







вторник, 9 юли 2013 г.

DMTrmx

Хватките

Последните месеци работя върху моделирането на хватки.. на компютър... малко странно, особено като всичко трябва да е перфектно изчислено до милиметър..
но пак си има плюсове и минуси.. тежки технологии, стириопори.. алибали


халюцки


олеле представяне от HRT


понеделник, 1 юли 2013 г.

15 г. от българското изкачване по Безименната кула на Транго

На тази годишнина е посветена срещата на 4 юли (четвъртък) т. г. от 19.00 часа в Галерията на полския Институт в София (ул. “Веслец” 12, телефони: 02/ 981 09 07, 02/ 987 21 59, http://institutpolski.org/) с участници в това забележително изкачване.

През 1998 г. две български свръзки изкатериха знаменития Словенски тур (Slovenian Route, VI 5.11 A0, 900 м), прокаран през 1987 г. от Славко Цанкар (Slavko Cankar), Франчек Кнез (Franček Knez) и Боян Шрот (Bojan Šrot) по западната стена на Кулата (Trango Nameles Tower, 6239 м). В първата бяха София Фотева (1971-1999), Николай Петков и Милен Милчев (1971-2003), във втората – Михаил Михайлов, Сотир Стойчев и Димитър Колешев. Тогава София стана втората жена в света с изкачване на Транго Тауър – след французойката Катрин Дестивел (Catherine Monique Suzanne Destivelle) през 1990 г.

Ще бъдат показани снимки и кратък филмов материал за експедицията в Пакистан, в която участва и Димитър Паунов.

Рилни болдъри и Езерно каране


?





Беше 8-ми юни когато за пръв път отидох до хижа Рибни езера и с учудване yстанових, че има бая сняг. Толкова много, че става за каране.. 
Веднага споделих на Насото, а той не се чуди много много. Следващата Събота се събудих на Тунелите и всред всички болдър маняци имаше и 2 борда. Май не ни взимаха насериозно :))))
"Каакъф снег бре момче???"


Насо предприе директна атака, а аз останах малко да се попотя в жегата. За моe щастие успях да мина "Гуш"- линия, която бях пробвал 3 години подред и не можех да разгадая гатанаката. Оригинално 7А, линията е с доста дълги движения, по големи хватки... но за мен беше невъзможно да застана по "нормалния начин".. но винаги има безброй вариянти и ако се опитвам да мисля по "нормалния начин" се ограничавам.


Бях пробвал хиляди вариянти всякакви номера и геометрични трикчета- с краката на горе.. скоци.. махове.. стягане.. пречупване..пети.. пръсти.. хоризонтиране... мани- не ставаше. Все пак имах някаква представа кой начин е най- възможен и през времето, когато не го катерех си представях как точно Би трябвало да стане. Доста интереснтно, но като отидох то стана точно по начино, който си представях и то не много трудно :))
След кратката сесия нарамих борда и стрелба нагоре директно през гората. 2-3 часа с леки превалявания и бях на горната земя. Точно пристигах, а пък Насото и неговата банда си тръгваха... ко да се прави.. било го заваляло докато карал :))) ари и аз след кратка почивка отидох да се пързулна в долната част. Снегът беше доста мек.. 7 часа вечерта. Отгоре висяха гигантски козирки а доле лилави поляни и тишина...


Не се чудих много. Останах да спа в хижа Рибни Езера..10кинта.. малко мизерно.. ма пак супер. И старт в 5 часа сутринта за връх Канарата -2666м. От езерото- грубо 400 денивелация. Перфектен сняг, нула облаци....мммО! Бях горе след час и половина, точно за изгрева и след кратка почивка и малко музика последва доста по-краткото пускане. 
Гига пускането:)))



Това е линията, но имаше повече сняг- точно толкова, че пускането до долу беше непрекъснато.. но с малко стеснени участъци. Каската и протектора бяха от полза ;)


Снимка-Емката 


Евалата
Зимата пак...