Бутонченца

вторник, 27 август 2013 г.

Дяволски Добро

Дяволчето е във всеки. Той не е зъл. Това e нещо, което те кара да правиш всички луди работи, спонтанни и брутални; непослушен е, но и мъдър. За мен това е чисто желание да следваш себе си; да правиш нещата, които правиш и да живееш както си. Понякога е малко сложно, ама каквко да се прави; всички ставаме по- добри.


Когато чух тези наименования за пръв, път нещо ме погаделичка.. сигурно дяволчето в мен.. исках да отида там.. Звучи като доста мистично място. Мина доста време и аз катерех болдъри в подножието им; всеки ден се събуждахме и ги гледахме, там високо.. потънали в дълбоката сянка, тъмни и разноцветни, набити на гъсто като зъби готови да разкъсват. Облаците обичат да ги обгръщат, те са толкова недостъпни... и толкова привличащи..

тези борчета са вече на трески

 Белия улей, Дяволски Игли.... Крайната Дяволкса Игла

Почти 3 часа е вече, когато пристигам в основата. Пешо седи в голямата ниша и чака супер изнервен...явно от доста време. Виждам че вече е забил 1 клин... Ще катерим една линия, за която и двамата сме си мечтали от както.... се катерим. Когато я видях за първи път миналта година изтръпнах.. бях сам в улея, и я гледах.. доста време мина..



Дамян в тавана


Така след като изкатерихме Винкела чисто и някои други класики из улея се насочихме към нея, имаше доста неястнотии кое как, що но не го мислихме много и нещата почнаха да стават. Голямо благодаря на Милкана и Петко (Пик3000) за предоставената екипировка в точния момент и място :) На всички возили ме на там и от там, случайно и неслучайно.... и още какво ли не...


Накратко описано:
Първия ден след малко чакане в улея, Пешо изкатери изкуствено първото въже състоящо се от система от цепки в дяволски надвес. Катеренето беше доста продължително, но доста интереснтно, с едно голямо падане поради изваден клин (а те са само 2; всичко останало са перфектни джаджи) и накрая биене на болт за площадка. След като слезе и си взе кратка почивка тръгнах на горна усигоровка ,за да разкатеря и изчистя линията: ....супер красиво и разнообразно катерене. Свършихме към 11 часа.. уморени лягаме да спим в каменните си легла ...а първото въже лелеле

Втория ден реших да стрелям аз; от площадката тръгваше голяма люспа... понеже не ме бива в изкуственото тръгнах чисто, пъхах джаджите и виках от кеф. Не бях катерил така и усещането беше.. и още е ..... Нагоре виснах няколко пъти след като издух баниците докрай и стигнах до неусигорен пасаж; сложих два криви френда и клема; и тамън теглех чука и ръкохватката и клемата и френда ми фръкнаха в лицето. Другото приятелче остана на някакфа магия и бих и аз един болт, фиксирахме статика на Явката и по гъз надоле в улея.
След седмица пак:

Този път и Светлето дойде да приключенства; благодарение на нея са и страшните снимки.
Първия ден Пешо тръгна късно следобят, като се изжумари до болта и от там с бая зор мина пасажа, който ме бе върнал, но стигна друг, който не можеше да се мине изкуствено. Така почнахме да се  менкаме за да намалим болтовете до колкото можем а и двамата да водим :))))

гранде организацион

 На следващия ден достигнахме до болдър решение и залепихме телената четка на една щека; така можех да изкатеря неусигорения пасаж до място където сложих лента около малка чучка(добре изчеткана) и от там друг болт. От него обаче пак ми се стори, че не може изкуствено (поне с технологиите с които разполагахме) и реших да пробвам пак да го мина чисто. След малко четкане пробвах; паднах няколко пъти, докато измисля точния вариянт; още 2 метра нагоре пфу и втората площадка е факт. За два дена- половин въже..големи тактики алибали.. тууй то.

Петър Самков в морето от гранит

 Отидохме с надежди да излезем до горе,  но това остава за по-нататък. Статика виси, потока пресъхва ,а Пешо отиде на трип в Алпите, и сега е мой ред да чакам.  Но ми харесва.. понякога трябва да си търпелив, а и наистина през това време разбираш някои неща по-добре и така измислям други, още по-яки. Все пак се връщам там и наоколо от време на време...доста приказки умешани безкрай ;)

Долу в гората също има яко екшън. Митака се бореше с Централния маршрут на Кемп4, а наскоро го мина. Не е нужно да казвам на колко години е, и колко труден е маршрута, защото всеки може да отиде да го пробва, а Митака впечатлява с концентрацията и търпеливостта си. Евала

Обратно на горе:
С Минчо имахме доста спонтанен, приключенски и просто силен ден. Бързи промяни в плановете и времето... първо към Червена..после към Долна Дяволска.... по едно време си киснехме задниците в едни басейнчета и се пекохме на слънце...след това облаци и аз катерех... онсайт по 5-ти Конгрес на БТС(егати името...) първи пасаж.. .май заваля.. .втори....джаджи...тежко изпомпване...ръждиви клинци..нови...оберии...ше катеря...не.. площадки летят..ааа. Първото преминаване е направено през 1977 от Христо Проданов и Малин Цонкин...красота..незнам колко е трудно, нито кой го е повтарял и накъде...защото си слязохме от първата площадка (и половина)...трябва да можеш да казваш не" 




Още е една приказка йе..

Нощна зомби сесия с Кирцата и Светлето на моста...доста.. Кирцата мина Офф седнал старт от втори опит; пуф паф



В ритъма....