Бутонченца

събота, 28 декември 2013 г.

Chi? Che? Kvo? Chironico!!!!

Един месец само катерене.
Леле, ама как ще си вземе отпуска? Ще трябва да са два май... най-добре!
Екипажът се състои от главен капитан- Фазата с неговото куче Див, главен готвач- Марто и помощник космонавт- Тони. Стилът е ясен- спане в гората, пълни касетки с буркани, музикални инструменти, моливи и технологии...  Но това са само планове... Клубът по Катерене на НСА ги превръща в реалност-белият ван ще бъде техния кораб майка... Минимум финанси, максимум приключение! А тук имат и подкрепата на фирма ПИК3000, която вкарва нужната доза решителност.
Милкана изгледа учудено Тони, но това е положението-"Фазата каза", че ще трябват 8 пакета магнезий. Осем да...



  Киронико (Chironico) е бившa община, намираща се в Швейцарския кантон Тичино. Селото се намира на тераса, която е създадена при праисторическо свлачище от отсрещната страна на долината.... Гигантско свлачище от големи камъни.
  Беше късно вечерта, когато белият ван паркира на явно разширение в гората. Див се изстреля на дългоочаквана разходка, а Тони, Марто и Фазата се огледаха в нощта. И те чакаха отдавна този момент.


Лека почивка (почивките са много важно нещо:) и стартТ!! Те са в новата реалност.
Тя не признава закони.
Тя променя хората.
Нарича се "боулдър катерене". Има ритъм, и всеки си избира как да танцува.





Спортната наука е открила, че движението те кара да се чувстваш по- жив...
Малко е студено..



Дарете камъните с живот!



Беше едва края на началото, когато мазилото Антихидрал взе поредните си жертви. Студеното време и ледената вода оказаха разцепващ ефект върху изсъхналите пръсти... Мантри и молитви изпълниха пространството.


След няколко седмици на местните гарги им стана ясно, че маниаците от белия ван са по-различни от останалите посетители в гората. Имаха ужасно много складирана храна под един камък (минувачите не смееха да я докоснат). Къпеха себе си и малки чинийки, и използваха още куп странни работи, но не оставяха и следа след себе си. Беше много впечатляващо и факта, че не ходеха до тоалетна, безразборно из гората, ами си имаха няколко обособени места...


Мръсотията също се обърка. Рядко се развихряше в такъв мащаб, а в същото време се чувстваше леко пренебрегната. Но това не и попречи да бъде истински щастлива около тези момчета. Мда..нямаше момичета...


Музиката, книгите... катеренето и природата оформят ежедневието на хората, а то от своя страна- отношенията между тях. От време на време всеки отива на приключение, сам на някъде. 
Разни герои..



Реката Тичинето минава през Киронико (това включва няколко водохващания, напълно слели се с бруталното каньонче) и се влива в голямата си сестра Тичино. Тя беше забелязала честото посещение на героите. В началото бяха тримата, но в течение на времето заприиждаха в различни формации. По двама.. още някакви.. един..

Течна симбиоза

Преди няколко дни Тони, подхлъзвайки се на лед, беше паднал в реката. Сега Марто я пресече внимателно, с двата креша и раница. Беше тръгнал на соло мисия; вече няколко дни "водеше битка". Движенията ставаха (почти) безпроблемно от известно време, но е съвсем друго да да се навържат...
Времето е разтегливо понятие:

Нищо.
Всичко е перфектно. Сега е момента. Изненада.
Онова движение е супер дълго. Петата от там- тук.
........
Ей ся ше му **34**** ***8 **12
Що па да съм сдухан бе?!? Ти нормален ли си?
Айдеее

Conquistadors
 


Пресече я на обратно, беше различен след като свърши. Реката му говори нещо, но той не може да я чуе, нито тя да спре за да му обясни. Май не обичаше битки. Беше гласувала за Симбиозата. Камъните и водата се сливаха в динамичен танц, а някъде по надолу се чуваше влак.


Две от гарГите обичаха да се реят около моста на магистралата, особено в слънчевите сутрини, когато трафикът все още не е много натоварен.Сянката започна да поглъща дефилето и те забелязаха, че белият ван вече се е установил до реката... Кафеникавото куче липсваше.


Цветята се бяха свили в тежката сянка на гората. Подминаха ги, по пътя към магистралата,а от там нагоре по тясна, виеща се пътечка стигнаха до камъка.
Започна да ги обзема заблудата и лудостта на величието... 

Delusion of Grandeur
 Chris on Insanity of Grandeur


Крис Уеб Парсънс е от Австралия, но отдавна не се е връщал там. Има силен стил и много моменти зад себе си. Да си постоянно раздаващ се насам-натам не е лесно. И Фазата го знае. 
Неуспехите са често срещани.. всъщност те не съществуват. "Провал" е дума описваща опит за оправдание. И то е много лично. Много думи и ще полудееш. По-добре е като споделиш:

Внимавай в картинката чуйек! 
Ооу как се раздаде... 
Джъст ъпс ънд даунс мен..

Май Тони беше в такова настроение този (почти всеки) ден. Хоп насам, хоп натам. Не издържаше на едно място, а в същото време искаше да остане там завинаги... не можеше...

Остър фокус и гъста мъгла се сливат в едно. Що е то?
Защо трябва да си ги мисля тия работи? Искам просто да катеря.. или не. Все едно..
Нужно е доста търпение за да разбереш някои работи, по точния начин.

Alphane Moon
Случваше се сърните да ги видят, как се спускат през стръмната горичка, понякога светеха, а друг път не. Отиваха да прекарат вечерта в буса.. и около него. Има много възможности как да си запълниш часовете но, когато правиш нещо имаш чувството, че то е единственото на света.


Днес Марто разправя нова история... и то с нови герои. Сиик дууд! А хеликоптер можеш ли?
                                               Някой пръдна... Всичко е безценно ей!
Друг май пък е зациклил. Или пък не е... 
Долни маниаци!!!


Много благодарности на всички приятели около нас, без които подобни неща нямат смисъл.
Повече катерене ще има във филма "Ъндър дъ бридж" скоро..

тнд